Фани Попова-Мутафова в съвременната култура

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

I. Издания

1. През 2007–2009 г. за пръв път след края на Втората световна война са публикувани романите от тетралогията за Асенeвци с техния автентичен текст.

 

II. Театрални постановки

1. Драматизация на романа „Дъщерята на Калояна“ е поставена в театрите във Велико Търново (1964–1966) и Видин (1968–1969).

2. В края на 60-те години ръководството на столичния театър „Сълза и смях“ замисля да се подготвят и представят драматизации на първите три романа от тетралогията на Фани Попова-Мутафова за Асеневци. На 7 февруари 1969 г. е премиерата на първата част – „Солунският чудотворец“, постановка на Павел Павлов. Играе се с голям успех, но на 67-ото представление е свалена от сцената при пълен салон, защото междувременно се е променила държавната политика по „македонския въпрос“. Режисьорът Павел Павлов си спомня, че Фани Попова-Мутафова не е пропуснала нито едно представление. А следващите романи от тетралогията така и не са поставени (Павел Павлов. Солунският чудотворец. Спомен за Фани Попова-Мутафова. // Литературен вестник, бр. 24, 2–8 юли 2003, с. 5).

 

III. Опера

1. Опера „Цар Калоян“ по музика на Панчо Владигеров с либрето на Николай Лилиев, написано по романа на Фани Попова-Мутафова „Дъщерята на Калояна“ през 1936 г.

Съдбата на тази опера също е драматична. Поставена е за първи път през 1936 г. и има огромен успех сред публиката, но е свалена от сцена на 15-ото представление при пълен салон по нареждане на Двореца. Официалното обяснение е, че операта уронва престижа и достойнството на трона. Диригентът Асен Найденов предполага, че зад тази фраза се крие опасението, че „обрисуваният с отрицателни краски образ на царицата чужденка Мария можел да навее мисли за тогавашната царица чужденка Йоанна“. Според друга версия, спомената от Фани Попова-Мутафова, „някаква чужда легация не можела да допусне гледката на един френски рицар, окован във вериги, като жалък пленник да се явява на сцената на български театър“.

А в същото време „Цар Калоян“ жъне успехи в чужбина. Играна е в Братислава и Любляна, с което става първата българска опера, поставена на чужда сцена. Това е и първата европейска опера, представена по американското радио.

Същата опера бива отхвърлена и от комунистическия режим през 1960 г. заради неприемливото според рецензентите ѝ идейно съдържание, което би оказало лошо влияние върху публиката. Все пак тя е поставена на сцената на Русенската народна опера през 1962 г. (с диригент Ромео Райчев), но без знанието на авторката е вмъкнат нов образ – гъркинята Ирина, което, както пише Фани Попова-Мутафова, лишава либретото от всякаква психологическа правдоподобност (Красимира Даскалова. Автор, общество, цензура. Щрихи към персоналната генеалогия на Фани Попова-Мутафова. // Историята на книгата – начин на живот. С, 2002, с. 318–346; Катя Зографова. Многоликата българка. С., 2006, с. 192–207).

В по-ново време операта „Цар Калоян“ е поставена от Пламен Карталов: на крепостта „Царевец“ във Велико Търново през 1987 и 2009 г., отново на открито в София през 1998 г., както и на сцената на Националната опера през 2009 г.

 

IV. Балет

1. Балет „Дъщерята на Калояна“ по музика на Марин Големинов. Премиерата му на сцената на Софийската опера е през 1974 г. Включен е в програмата на фестивала „Сцена на вековете“ през 2015 г.

 

Андрей Ташев