Животопис

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова е родена на 3 (16) октомври 1902 г. в Севлиево в семейството на офицера Добри Попов и Мария Нерезова. До 12-годишната си възраст живее в Торино, където баща ѝ следва в генералщабна академия. Там учи в начално училище и взема уроци по пиано и италиански език. През този ранен престой в страната на Данте и Петрарка се ражда любовта на Фани Попова към италианската литература, която по-късно ще я превърне в един от най-добрите български преводачи от италиански език. През 1922 г. завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия в София. Същата година се омъжва за писателя Чавдар Мутафов и е приета да следва философия в Софийския университет, но избира да замине със съпруга си за Мюнхен. Там тя постъпва в Консерваторията, където следва пиано и слуша лекции по история на изкуството. След раждането на сина им Добри през 1925 г. Фани Попова-Мутафова прекъсва следването си, а по-късно същата година, когато Чавдар Мутафов завършва образованието си по архитектура, семейството се прибира в България. Тя вече е направила своя литературен дебют,[1] но се включва активно в интелектуалния живот на страната едва след завръщането си от Германия. Участва в кръга „Стрелец“, членува в Писателския съюз, в ПЕН-клуба, в Италианско-българското дружество, в Клуба на жените писателки, в българската секция на Европейския съюз на писателите, в Дружеството на писателите историци, в историческото дружество „Българска орда“ и др. Сътрудничи на престижни периодични издания, като списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, „Златоструй“, „Философски преглед“ и вестниците „Литературни новини“, „Стрелец“, „Съдба“ и др. Поддържа близки контакти с творци като Николай Лилиев, Йордан Стубел, Димитър Шишманов, Димитър Ненов, Иван Милев, Сирак Скитник. Фани Попова-Мутафова е най-издаваната и най-награждаваната българска писателка до 1944 г. През този период тя публикува над 30 книги с разкази, повести и исторически романи (част от тях претърпяват по няколко издания), за които печели множество национални награди, сред които наградата „Рада Киркович“ на БАН през 1933 г. През 1937 г. отново е отличена от БАН като „първата жена, работеща успешно на полето на историческия роман и разказа“, а книгата ѝ „Боянският майстор“ е номинирана от Министерството на народното просвещение за най-добър български роман за 1939 г.

С установяването на комунистическия режим в България животът и кариерата на Фани Попова-Мутафова претърпяват болезнен обрат. На 4 април 1945 г. тя е осъдена от т.нар. Народен съд на 7 години затвор по обвинение, че с книжовната и обществената си дейност прокарва „фашистки“, „монархически“ и „шовинистични“ идеи. Прекарва зад решетките 11 месеца, след което е освободена предсрочно заради тежката си астма и благодарение на лични застъпничества на нейни близки. През 1951 г. отново е задържана, този път заради подозрения в нелегална дейност. В продължение на пет месеца, докато трае следствието, тя е арестувана и държана в казармите в Казичене, но поради липса на доказателства е освободена. Присъдата над творчеството на Фани Попова-Мутафова обаче продължава близо две десетилетия. Властите не ѝ разрешават да публикува, а много от произведенията ѝ попадат в забранителните списъци. До реабилитирането ѝ през 1962 г. тя превежда от италиански език и редактира книги. А след това подновява писателската си дейност, като подготвя поправени издания на някои от ранните си произведения и публикува нови текстове. Умира на 9 юли 1977 г. в София.

 

Андрей Ташев

 

[1] В литературните справочници (вж. напр. „Речник на българската литература“. Т. 3. С., 1982, с. 116; „Речник по нова българска литература“. С., 1994, с. 289) като първа публикация на Фани Попова-Мутафова се посочва разказът ѝ „Малка приказка“, публикуван в бр. 155 на „Вестник на жената“ от 1924 г. Но ето какво пише самата авторка в спомените си: „Когато заминах с мъжа си да следваме в Германия [в края на 1922 г.], той не знаеше, че аз пиша и оставям вкъщи едно сандъче с ръкописи и няколко печатани из случайни списания под разни псевдоними малки разкази.“ Това значи, че тя е публикувала преди 1924 г., още като гимназистка, и задача на литературните историци е да издирят тези най-ранни нейни публикации.