Елисавета Багряна в съвременната култура

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Едни от най-големите български композитори (Димитър Ненов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев) откриват в поезията на Багряна източник на текстове за музикални произведения.

Димитър Ненов е автор на песенни цикли по „На дача“ и „Песни“, създава музика и за „Святата“. Любомир Пипков пише песни за глас и пиано по „Синеоката“ и „Унес“. Парашкев Хаджиев създава цикъл песни по „Синеоката“, „Дарове“, „Пиринска песен“, „Гергьовден“. Тодор Попов пише музика по „Вечерна песен“ и композира цикъл от три песни по „Безсъници“. Стихотворението „Унес“ бива превърнато в песен и от композитора Иван Спасов. Александър Текелиев прави вокални цикли по „Съмнение“, „Колелото на живота“ и „Сини нощи“ и хорова музика по „Монолог“, „Амазонка“, „Зимен спомен“, „Сини нощи“.

В тази последователност интересен контрапункт е хоровата песен „Привет на Сталин от септемврийчетата“, композитор – Петко Стайнов, текст – Елисавета Багряна.

Списъкът на композиторите, писали по Багрянини стихотворения, може да бъде продължен с имената на Иван Данчев (с песента „Обичам те, родино мила!“), Емил Янев (с циклите „Синеоката“, „Дарове“, „Пиринска песен“, „Гергьовден“), Стоян Бабеков (с песента „Амазонката”).

По нейни текстове пишат музика и естрадни композитори – „Унес” на Тончо Русев (в изпълнение на Богдана Карадочева) и на Димитър Вълчев (в изпълнение на Емилия Маркова), който композира песента за певицата Паша Христова по нейна молба малко преди фаталния ѝ полет. Молдовската певица и композиторка Наталия Барабанщикова също е автор на песни по текстове на Багряна.

 „Любов“, „Кукувица“, „Пролет 1945“, „Коледа пристига“, „Добрата баба Марта“, „Първите уроци“, „Мартеничка“, „Скиор“, „Великден“, „Коледна елха“ – това са все музикални заглавия по Багрянини текстове.

Стихотворението „Не те измести никой“ прозвучава в рецитаторско изпълнение на актрисата Невена Коканова.

Има и редица детски песни, написани по текстове на Багряна: „Първите уроци“ (изпълнение Меглена Калараламбова), „Мартеничка“ (музика В. Койчев), „Самичък“.

Стихотворенията за деца „Капчици вече запяха“ и „Великденски помагачи“ от Елисавета Багряна са записани на плочата „Борак-яйце – юнак дете“ на БалканТон през 1993 г., както и на касета. Драматизацията е на Елисавета Михайлова, изпълнението – на Виолета Бахчеванова, Ана Гунчева, Асен Кисимов, Надежда Савова, Венета Зюмбюлева, Стоян Стоев, Елза Лалева, Б. Сребрева, Цветина Евтимова, Милка Янакиева, хор „Сребърни Звънчета“, хор „Моята Песничка“, деца от с. Рилци; солисти: Кр. Радулова, С. Караколева.

Багряна, заедно с Младен Исаев и Никола Фурнаджиев, е автор на текста на песента „Българийо мила“, химн на България от 1950 до 1964 г. Музиката е на Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.

 

Образът на Елисавета Багряна е пресъздаден от редица художници. Портрети на Багряна рисуват словенският художник Божидар Якац („Багряна в профил”), Иван Табаков („Багряна в лилава бална рокля”), Милка Пейкова (по снимка на Багряна от времето, когато е учителка във Враца); Дечко Узунов я изобразява със строга бяла яка; Теньо Пиндарев я рисува в шаржа си загледана към небето в очакване.
 

Елисавета Багряна е заснета в документалния филм, посветен на Дамян Дамянов „Обичам те, живот!“, на режисьора Станко Михайлов. На Елисавета Багряна е посветен документалният филм „Елисавета Багряна като млада“. Отношенията с Дора Габе са представени и в документалния филм „Две поетеси в борба за едно мъжко сърце“.

 

Образите на Елисавета Багряна и Дора Габе са интерпретирани от режисьора Юрий Дачев в пиесата „Две“, текст – Таня Шахова, музика – Асен Аврамов, костюми –  Радина Близнакова.

 

Сред документалните изследвания, излезли през последните години, се открояват книгите: „Багряна и Словения“ (2013) на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров – изследване, което тръгва по следите на голямата любов между поетесата и словенския преводач (полиглот), публицист и дипломат Изидор Цанкар; „Обич безумна и свята“ (2015) със съставител Людмила Габровска – посветена на отношенията между Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев; както и „Писма“ (2012) със съставител Людмила Малинова. Цяла глава от книгата „Багряна и Словения“ е посветена на 45-секундния филм, който заснема пристигането на делегация български писатели на гарата в Любляна за конгреса на ПЕН-клуба през 1933 г. Във филма „оживяват“ лицата на проф. Александър Балабанов, председател на българския ПЕН-клуб, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Йордан Стубел, Георги Райчев, Асен Разцветников, Ана Каменова, Яна Язова.

В книгата „Обич безумна и свята“ за първи път се публикува документ от самата Елисавета Багряна относно участието ѝ в делото срещу Вапцаров. Книгата „Писма“ съдържа над 200 писма и пощенски картички на Елисавета Багряна от периода 1913–1988 г., адресирани до Владимир Василев, Николай Лилиев, Дора Габе, Петър Динеков и Иван Бочев. В кореспонденцията си Багряна споделя своите впечатления от многобройните си пътувания – в България, Виена Париж, Прага, Словения, Истанбул, Анкара, Берлин и други точки на света. Размислите на поетесата за щастието, обичта, поезията, живота и хората са важни като част от творческото ѝ наследство. Писмата на Багряна до Иван Бочев и част от писмата ѝ до Владимир Василев, някои снимки и всички факсимилета се публикуват за първи път.

 

Община Сливен и Националният литературен музей организират национален младежки конкурс за есе и стихотворение на името на Елисавета Багряна.

Името на Багряна носи XII Основно училище в Сливен, което възпява поетесата в собствен химн по текст на Дочка Добрева, музика – Огнян Чобанов:

  • Бележиш границите на епохи,
  • разтърсили родината докрай.
  • И плахите ти стъпки се преляха
  • в уверен и победен строй.
  •  
  • Понесе името Багряна
  • на тази, вечната жена,
  • която се родее със Балкана,
  • под чиято ласка ти изгря.
  •  
  • Учители и ученици,
  • прегърнали една мечта,
  • да бъдат волни като птици
  • в науката и във труда.
  •  
  • Бъди завинаги Багряна,
  • училище за светлина.
  • И всяка нова бодра смяна
  • да крепне в твоята снага.

 

51 СОУ в София също е кръстено „Елисавета Багряна” и също има свой химн, възпяващ поетесата (музика, текст и изпълнение – Асен Александров):

  • 51-во е мечта
  •  
  • Имам една детска мечта –
  • пъстрата дъга да стигна със ръка. (2)
  • Припев:
  • Със радост идвам всеки ден
  • във моето училище.
  • Багряна значи
  • дързост, свобода.
  •  
  • Щастлив съм всеки миг във теб,
  • във моето училище.
  • Петдесет и първо e мечта.
  • С тебе седим на втория чин
  • Учим, творим , мечтаем, летим. (2)
  • Шумно е навън – междучасие.
  • Излизайте сега всички на игра. (2)
  • Идвай при нас – наш е света.
  • Пъстрата дъга ще хванем със ръка. (2)

 

Името на Елисавета Багряна носи и Професионалната гимназия по облекло, гр. Бяла Слатина.

 

Александра Антонова