Животопис

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Родена е на 29 април 1893 г. в София, в семейството на Мария и Любомир Белчеви. През май 1906 г. завършва прогимназия, а през 1907 г. се премества с цялото си семейство в Търново, където баща ѝ е назначен на работа. През 1908 г. се преселва в Сливен, родния град на баща ѝ. През 1908–1910 г. учи в Първа софийска девическа гимназия, а през септември 1910 г. постъпва като прогимназиална учителка в село Афтане (сега Недялско, Ямболски окръг). През септември 1911 г. се записва да следва славянска филология в Софийския университет. Като студентка в периода 1911–1915 г. слуша лекции на проф. Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев, Любомир Милетич, Димитър Михалчев, проф. Александър Балабанов, проф. Боян Пенев, проф. Михаил Арнаудов. Литературни приятелства я свързват с Георги Райчев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Димитър Йончев, Митьо Йовчев. Приятелството ѝ с Йордан Йовков оказва влияние върху творческото ѝ формиране. На 15 май 1915 г. се появява първата ѝ публикация – стихотворение в сп. „Съвременна мисъл“, подписано с името Л. Белчева. В периода 1915–1919 г. учителства във Враца и Кюстендил. През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев, син на фолклориста Кузман Шапкарев, на 30 декември 1919 г. се ражда синът им Любомир Шапкарев. На 3 септември 1921 г. започва да печата отново стихове, от 1921 г. сътрудничи редовно на „Вестник на жената“ със стихове, проза и преводи. Печели известност с псевдонима „Елизабета Б“. През 1922 г. превежда стихове на Анна Ахматова и Марина Цветаева, през октомври същата година печата в сп. „Златорог“ три стихотворения с псевдонима „Багряна“. На 21 октомври 1922 г. се появява първа статия за нея от Константин Константинов във „Вестник за жената“. През 1923 г. заминава за Берлин, където се запознава с Матвей Вълев. През ноември 1923 г. се премества в Мюнхен, където попада в средата на български писатели, художници, артисти, интелектуалци: Николай Лилиев, Георги Райчев, Светослав Минков, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова, Олга Кирчева. През януари 1924 г. се завръща в София, през февруари превежда девет стихотворения на Анна Ахматова; получава награда за поезия на Министерството на народната просвета. През април 1924 г.е приета в Съюза на писателите, а на 2 ноември участва за първи път в литературно четене пред публика, организирано по повод 10-годишнината от смъртта на Яворов. През ноември 1924 г. се сближава с проф. Боян Пенев, с когото през юли 1925 г. прекарват един месец в Париж и Бретан (впечатленията ѝ вдъхновяват известния цикъл „Бретан“, който излиза през януари 1926 г. в сп. „Златорог“). През януари 1925 г. в сп. „Златорог“ излиза стихотворният цикъл „Вечната и святата“, състоящ се от седем стихотворения. Получава наградата на СБП за поезия. През април 1925 г. напуска съпружеския дом и се разделя с майор Иван Шапкарев. През 1925 г. излиза сборникът „Пет години“, в който тя е представена наред с някои от най-изтъкнатите писатели след края на Първата световна война. На 25 юни 1927 г. проф. Боян Пенев внезапно умира при операция от апендисит, същата година Багряна написва триптиха „Реквием“. През декември 1927 г. излиза от печат първата ѝ книга – „Вечната и святата“ (издание на авторката), а през 1928 г. е отпечатана студията на Иван Мешеков „Греховната и свята песен на Багряна“. През 1928 г. по покана на читалищата посещава почти всички по-големи градове и чете свои стихове. През есента на 1928 г. заминава за десет месеца в Париж, запознава се с Марина Цветаева, Владимир Маяковски, Иля Еренбург, с художниците Папазов и Паскен. През 1929 г. излиза второ издание на „Вечната и святата“. През 1931 г. излиза първата ѝ сбирка за деца – „Търкулната годинка“, през 1932 г. излиза втората ѝ книга със стихове – „Звезда на моряка“. През 1932 г. в парижкото списание „Ревю мондиал“ излизат нейни стихове в превод на Андре Мазон. През 1936 г. излиза третата ѝ книга със стихове – „Сърце човешко“. През 1940 г. заедно с група общественици и интелектуалци подписва апела до Народното събрание в защита на българското еврейство. През януари 1944 г. се омъжва за Александър Ликов, който умира през юли 1954 г. През 1953 г. излиза стихосбирката на Багряна „Пет звезди“, а през 1954 г. излизат за първи път „Избрани стихотворения“ на Багряна с предговор от Блага Димитрова. През 1957 г. парижкото издателство „Сегерс“ публикува на френски език книга с избрани нейни стихотворения. В превод на арабски излиза книга със стихотворения на Багряна със заглавие „Жена зад решетките“ (Дамаск). През 1960 г. посещава Бразилия като делегат на конгреса на ПЕН-клуба. През 1963 г. излиза стихосбирката ѝ „От бряг до бряг“, а в Прага излиза книгата „Метеорити“ с нейни стихове, преведени от Лумир Чиврни. През 1965 г. в Загреб е отпечатана книгата „Мансарди и мечти“ със стихове на Багряна, преведени на хърватски от Иво Балентович. През януари 1966 г. в Рим излиза книга с нейни стихотворения на италиански, същата година в превод на словашки от Павол Хоров в Братислава излиза книга със стихове на Багряна със заглавие „Пламтящо дърво“. През 1967 г. в Букурещ излиза в превод на румънски от Виктор Тулбуре нейна стихосбирка. През 1970 г. в Стокхолм излизат стихове на Багряна в превод на шведски от Карин Давидсон и Гун Бергман. През 1972 г. излиза стихосбирката ѝ „Контрапункти“, за която получава наградата на Съюза на българските писатели, а през 1973 г. излизат два тома с нейна лирика – „Амазонка“ и „Кладенецът“. През 1973 г. в Атина излиза книга със стихове на Багряна, преведени на гръцки от поетесата Рита Буми Папа. През 1977 г. излиза книгата ѝ със стихове „Светлосенки“, а през 1979 г. в серията „Български преводачи“ излиза том с избрани преводи от Багряна с предговор от Блага Димитрова. През 1983 г. излиза стихосбирката ѝ „На брега на времето“. Прави опит в драматургията в съавторство с Матвей Вълев (пиесата „Госпожата”, 1938 г.; радиопиесата „Знамето” през 1939 г., недовършената пиеса „Чудакът“), пише за деца, превежда, редактира. Умира в София, на 25 март 1991 г.

Творби на Елисавета Багряна са превеждани на английски език от Бренда Уокър, Валентин Борисов и Белин Тончев, Кевин Айъланд, Владимир Филипов, Питър Темпест, Рой Макгрегър-Хейсти, Лена Ленчек и др.; преводи на творби на Елисавета Багряна на немски език са включени в антологии на българската лирика. Стиховете ѝ са превеждани и на италиански, руски, турски, украински, чешки, унгарски, арабски, румънски, френски, хинди, полски език.

Рецензии за стиховете на Елисавета Багряна излизат на сръбски, чешки, хърватски, словашки, гръцки, италиански, френски, немски, руски, полски, арабски, шведски, румънски език.

През януари 1925 г. получава наградата за поезия на СБП за цикъла „Вечната и святата“, отпечатан в сп. „Златорог“. През 1922, 1924 и 1925 г. получава наградите за поезия на Министерството на народното просвещение. През септември 1969 г. е удостоена със златен медал от Международната асоциация за поезия с център Рим. За стихосбирката „Контрапункти“ (1972) получава наградата на Съюза на българските писатели. Номинирана е за Нобелова награда за литература.

 

Александра Антонова