Любопитно

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

I. Писателят и псевдонимите

1. Защо е избрал псевдонима Елин Пелин?

„Аз не съм си избрал псевдонима нито във връзка с питието, нито във връзка с растението. Само за „ин” го избрах! Като ученик много ми харесваше псевдонимът на Влайков. Не знам защо това Веселин безкрайно много ми се харесваше. Намирах някаква необикновена сладост в съзвучието „ин”. И когато започнах да пописвам, все ми се щеше, ако стана писател, да си измисля псевдоним, окончаващ на –ин. Почнаха да ми печатат работи тук-там, подписани Димитър Иванов, Д. И., Мито Йотов, но все си мислех за подходящ псевдоним, много съм си мислил за това, а после го намерих изведнъж. От една народна песен го вземах…Аз много ги обичам тия двойно благозвучни думи, които народът употребява. Елин например не значи нищо, но народът го слага, за да усили благозвучието на другата дума – Пелин. Както е Ирин-Пирин. Аз съм подписвал някои работи и с други псевдоними, взети от народните песни. И пак такива двойни ги кажи думи: Горка-Горчица, Чер-Чемер. В народното творчество има много интересни неща, от които всеки писател трябва да се учи, ако иска да направи здраво изкуство.“

 

2. Какви други псевдоними е използвал?

  • Чичо Благолаж
  • Камен Шипков
  • Елчо
  • Пан
  • Пелинаш
  • Поручик
  • Мито
  • Чер Чемер
  • Иван Коприван
  • Горна Горчица
  • Катерина
  • Бокич и др.

 

3. Елин Пелин измисля псевдонима и на своя приятел и издател Тодор Боров.

Самият Тодор Боров свидетелства: „Моят баща се казва Цветан Тодоров. Рожденото ми име е Тодор Тодоров. Името Тодоров съм дал и на синовете си. Но всъщност аз съм Тодор Боров. Защо Пелинко (Елин Пелин) и професор Балабанов ме кръстиха така? Защо този измислен от тях псевдоним ми се залепи така, че стана моето същинско име? Част от мен? Защо Люба Ганчева се събуди един ден като Яна Язова и си остана завинаги с това име? Санким някой може да каже? Санким самият професор Балабанов може да даде отговор на този въпрос? Тайна великая есть! По-добре да не я пипаме. В тайната има неизвестни пориви, пориви светли и тъмни, но има и красота.“

 

II. Любител на чистите ръкописи

Елин Пелин е бил пословичен с усърдието си да преписва на чисто ръкописите на творбите си. За неколкократното преписване на „Гераците“ той разказва:

„…с какъв мерак, с каква любов и грижа съм преписвал „Гераците”! Печатах го от третия препис. Него препис го правих през едно много горещо лято. Живеех в една квартира с Трифон Кунев, но той си беше отишъл за седмица-две в село, та аз можах да работя спокойно и съвсем разхвърлян. Какъв мерак ми е било да седна и да си пиша спокойно!.. Още като видях Трифона да си стяга багажа, отидох в книжарницата и си купих една хубава голяма тетрадка с твърди корици – много хубава тетрадка със сини корици. Ядосвах се само дето имаше вдълбан златен етикет и на него имаше написано „тетрадка”! Защо ги правеха тогава тетрадките такива – не знам. Не стига, че отдалече виждаш, че е тетрадка, ами и написано със злато, и вдлъбнато на туй отгоре. Всичките тетрадки бяха такива. За да не се ядосвам повече, намерих едно светлосиньо листче, отрязах го по формата на етикета и го залепих над школския наслов. На новия етикет написах с красиви букви „Гераците” и започнах да преписвам разказа. Преписвах с мастило, внимателно, чисто – като че ли пишех в албума на някое момиче... После, като ми донесоха от печатницата заедно с коректурите скъсаните и изпоцапани страници от моя ръкопис – не можах да го позная: толкова беше поразен!“
 

IV. Историята на първия хонорар на писателя

Случва се, когато той е още ученик. Хонорарът е получен за разказа „Мило е отечеството“, който излиза през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“. Елин Пелин го е написал, след като прочел, че редакцията на Военните издания обявява конкурс за разказ на войнишка тема. Когато разказът му бил готов, той го изпратил по пощата, а на плика написал домашния си адрес, без никъде да споменава, че авторът е още ученик. След няколко месеца чакане решил, че е отхвърлен. Оказало се, че се е объркал и е взел крайната дата за предаване на ръкописите за крайна дата за обявяване на резултатите. Преди да разбере за тази грешка, дори му дошло наум да изгори ръкописа, но за щастие не го е направил. В края на третия месец от датата на изпращането получил плик с надпис „Военноиздателски фонд“. С писмото го уведомявали, че е спечелил първата премия и го канели в редакцията да си я получи. Тогава заедно с братовчед си започнали да кроят планове как ще похарчат премията. Ако е 1 лев, вечеря в гостилница и пасти. Ако е 2 лева, към почерпката ще се прибави и купуването на една книга. Ако е 5 лева, всичко дотук плюс обувки. Но изведнъж на братовчеда му хрумнало, че като видят, че авторът е ученик, може да не повярват, че той е писал разказа, затова решили, че е добре Елин Пелин да си носи черновата за сравнение. Оказало се, че идеята била добра, защото редакторът наистина сравнил черновата с одобрения ръкопис. След това поздравил младия автор и му предложил да изпраща и други свои творби. Когато се стигнало до изплащането на хонорара, се оказало, че той е цели 25 лева.


V. Хобитата на Елин Пелин

Много известна е страстта на писателя към лова и въдичарството. Темата за лова присъства и в творчеството му. По-малко познат е фактът, че Елин Пелин силно се е увличал по филателията. Имал е голям интерес също и към техниката, дори сам е сглобил един радиоапарат. А това, което наистина малцина подозират, е, че Елин Пелин е бил отличен танцьор.

 

VI. Отказано меценатско предложение

Елин Пелин е получил предложение от един американски възпитаник от български произход за огромната за времето си сума от 5000 лв. за ръкописа на „Гераците“ и издателските права, но писателят е отказал.

 

VII. Изгорелите ръкописи и спасеното сърце на Вазов

По време на бомбардировките над София през 1944 г. е разрушена къщата музей на Иван Вазов, на която Елин Пелин е уредник. Писателят побягва със стъкленицата със сърцето на Вазов. Нея успява да спаси, но собствените му ръкописи, които е държал в музея, изгарят почти изцяло. Сред тях е и най-свидният му ръкопис, този на повестта „Гераците“.

 

VIII. Скандалът около „Гераците“ на Елин Пелин и „Боряна“ на Йордан Йовков

Сезон 1932–1933 г. на Народния театър се открива с постановка на „Боряна“ на Йовков. Групата около сп. „Златорог“ дава ласкави отзиви за пиесата, докато представители на групата около редактирания от Димитър Митов вестник „Литературен глас“ заявяват, че Йовковата творба е подражание на „Гераците“. Според свидетелството на Змей Горянин Елин Пелин също е бил на мнение, че Йовков е заимствал от неговия сюжет, но е бил недоволен от раздухването на тази тема в периодичния литературен печат. Драмата обаче не свършва тук. Следват печатни изказвания и на Елин Пелин в „Литературен глас“, и на Йовков в „Зора“, които говорят за изостряне на конфликта. Както цялата литературна история – и в България, и по света – показва, в подобни ситуации няма прави и няма невинни. Съперничеството и скандалът са неизбежна част от литературния живот и от тези страсти не са подминати и най-талантливите.

 

IX. Почит и пародиране не са несъвместими

Няма никакво съмнение, че у Вазов Елин Пелин е виждал мярата за голям и истински писател. А и в един много конкретен смисъл съдбата му се е оказала свързана с великия предходник, тъй като двадесет години от живота си е прекарал като уредник на неговата къща музей. Това обаче не е попречило на майстора на хумора и пародията Елин Пелин да изпробва това свое майсторство и на Вазовия гръб, като написва прочутата си пародия на „Отечество любезно“.

Ето ги за сравнение оригинала и пародията:

  • Отечество любезно, как хубаво си ти!
  • Как чудно се синее небето ти безкрайно!
  • Как твоите картини меняват се омайно!
  • При всеки поглед нови, по-нови красоти:
  • тук весели долини, там планини гиганти,
  • земята пълна с цвете, небето със брилянти...
  • Отечество любезно, как хубаво си ти!
  • II
  • Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
  • Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
  • хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
  • на Изтокът светлика, на Югът аромата;
  • горите ти са пълни с хармония и хлад,
  • долините с трендафил, гърдите с благодат.
  • Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
  • III
  • Отечество, не си ли достойно за любов?
  • Кой странник без въздишка можб да те остави?
  • Кой има сила твоите картини да забрави?
  • Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
  • в случбй, че бог би искал Едемът да премести
  • и своя рай прекрасен при Емус да намести?
  • Отечество, не си ли достойно за любов?
  • IV
  • Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
  • Не те познават даже децата ти сами
  • и твойто име свято не рядко ги срами!
  • Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
  • Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
  • по твоите долини, поля и висоти?
  • Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
  • Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
  • и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
  • Рогачът в планините по-много те обича,
  • по-харно те познават крилатите певци,
  • но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
  • доволно е, че даваш покривката и хляба,
  • и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
  •  
  • Хисар, 1882
  • Отечество любезно, уроки да не са ти,
  • ама си много мило и убаво си много!
  • Земята ти — земя, небото ти небо!
  • Ете, бая със зор изкаруваме лебо
  • и малко на законо дъската му клопа,
  • ама инат чиним на цела Европа,
  • със тебе се хвалим дек бива и не бива…
  • Твойта убосия сърца ни опива
  • и със нея вечно ще се костоперим,
  • ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
  • Твоят въздух чисти със хлеб да се руча —
  • благ е като млеко…
  • А студна ти вода може да се смуче,
  • отечество мило и на гладно сърце.
  • Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
  • че турим у торбата, че седнем край селото,
  • цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
  • че окам, колко можем:
  • отечество любезно, е, убаво си ти!
  • Отечество драго, земя моя мила,
  • оно много пъти гърбо ми е била
  • ръката стражарска, ама ти прощавам —
  • обичам те много, не сакам да шавам.
  • Народо да кажем, он е немотен,
  • отечество мило, ама е работен —
  • иди къде сакаш:
  • по връх планините, или у механите,
  • иди у джендемо, ако ти е воля —
  • сваде че намериш свидетели много,
  • сваде че намериш от цървул парчета,
  • петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
  • в ралото умрела от труд и от мъка —
  • сваде че намериш босонога диря
  • или на орача, или на пастиря!
  • Гявол да те вземе отечество мило!
  • Нека да си дума кой каквото сака,
  • нека да ни лаят пцета по сокака,
  • ама и Русия на деда Ивана
  • да дойде да каже: триста гроша давам!
  • Отечество мило, я те па не давам!

 

X. Остров в Антарктика носи името на Елин Пелин.

 

Миряна Янакиева