Любопитно

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

I. Любопитно из биографията на Д. Димов

1. Майката на писателя Веса Харизанова, наследница на преселници от Мелнишко, е първа братовчедка на Яне Сандански (бащата на Веса – Спас Харизанов, е брат на майката на Яне – Милка).

2. Един от вуйчовците на Д. Димов – Иван Харизанов, оказал особено влияние върху племенника си, е известен журналист и политически деец, съпруг на поетесата Екатерина Ненчева.

3. Бащата на Д. Димов, Тотю Димов, родом от Габрово, загива като офицер в боевете при връх Китка в Македония през юли 1913 г., дни преди края на Междусъюзническата война.

4. През 1918 г. майка му се омъжва повторно – за Руси Генев, артилерист, учил в Санкт Петербург. Когато след 4 години семейството се премества в София, той учи право и започва работа като тютюнев експерт (което по-късно ще помогне на Димов в работата му над романа „Тютюн“).

 

II. Любопитно за кариерата на Д. Димов

1. През 1928 г. Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. След един семестър, под влияние на втория си баща, се прехвърля в Юридическия факултет, но личният му избор надделява и през 1934 г. се дипломира като ветеринарен лекар. Работи в Софийския централен бактериологичен институт, в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, като участъков ветеринарен лекар в село Ваксево (Софийско) и в Кнежа. Следва академичната му кариера: асистент по анатомия във ВМФ на СУ (1939–1943), специализант по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“ (януари 1943 – март 1944, като след връщането си в България е мобилизиран за 6 месеца в Беломорието), доцент в Агрономическия факултет на Аграрния университет в Пловдив (1946–1949) и в Селскостопанската академия в София (1949–1952), професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София (1953–1966).

2. Димитър Димов е автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина, а след 1966 г. в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теория на отражението.

3. Широката известност на Димов е като писател. Медицинската му професура също е известна. Но малцина си дават сметка, че Димитър Димов всъщност е енциклопедична личност. Освен учен по анатомия, хистология и ембриология на домашните животни – каквато е документираната му специалност, той е запален изследовател в куп други области. Кухнята на дома му е превърната в лаборатория – химикали, везни, хаванчета и спиртни лампи, колби и епруветки, копирни машини и стативи, микроскоп, черно перде на прозореца – за затъмняване. Биология, химия, физика, висша математика, културология, философия, фотография, пет чужди езика. Това са в общи линии интересите на Димов – извън медицината и литературата. И много от тях са развити до професионална степен. (Факт е, че Димов има дори философски публикации.)

 

III. Любопитно за литературната дейност на Д. Димов

1. Случаят „Тютюн“

Романът „Тютюн“най-известното произведение на Димитър Димов, е преведен на над 30 езика, превърнал се е и във филмова класика.

Съдбата на „Тютюн“ е не по-малко драматична от съдбите на героите му. Започва да излиза в периодиката на откъси от 1946 г.: „Тютюнев склад“ (Литературен фронт, 1946, № 2); „Двубой“ (Литературен фронт, 1948, № 20); „Тютюн (глава от роман)“ (Септември, 1949, № 7).

За пръв път е публикуван в цялост през 1951 г., на следващата година е заклеймен на дискусия на Съюза на българските писатели за политически „неправоверно“ съдържание. Въпреки че авторът получава поздравителна телеграма за романа си от тогавашния министър-председател на България Вълко Червенков, казионната критика под предводителството на Пантелей Зарев оказва натиск върху писателя да промени текста.

Основното обвинение засяга персонажите: „Димов остава в плен на буржоазнореакционното фройдистко схващане за човешката личност.“ Съветите са да се „изравнят“ двата лагера – на обречената буржоазия и на комунистите, да се придаде по-съществено значение на „новия“, оптимистичния свят.

Започнал като тридневно обсъждане на „Тютюн“ в Съюза на българските писатели (8, 11 и 13.02.1952 г.), спорът се пренася в периодичния печат (Литературен фронт, 1952, № 10 и 11) и кулминира в редакционната статия на в. „Работническо дело“ „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“ (16.03.1952 г.). При това дискусията се генерализира – художествените достойнства и идеологическите „слабости“ на самия роман остават на заден план, а на преден излиза проблемът за възможностите на догматизма в литературата.

Така се ражда втората редакция на „Тютюн“ (1954), „обогатена“ с допълнителни преработки в следващото издание (1955). Десетилетия наред тя се чете като официалната версия на романа.

 

Елка Димитрова