Животопис (II част)

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Приближен на Борис III

Широко известен и нееднозначно оценяван факт от биографията на Елин Пелин е неговата близка дружба с цар Борис III. Архивите са пълни с техни общи снимки, най-вече по време на лов. Писателят не е единственият ярък представител на тогавашната интелигенция, приобщен към близкия кръг на монарха. В същия кръг са и хора като проф. Александър Балабанов или художника Константин Щъркелов. Както може да се очаква, в очите на едни съвременници подобна близост е невъзможно да бъде лишена от корист, според други е ставало дума за обикновена лична симпатия без особено облагодетелстване. От дистанцията на десетилетията едва ли е възможно да се твърди със сигурност кое от двете тълкувания отговаря в по-голяма степен на истината. Но като е дума за дружбата на Елин Пелин с Борис III, по-важно е да се обърне внимание на случаите, когато писателят е използвал позицията си пред царя, за да се опитва да помага на други хора. Слабо известно или почти неизвестно е свидетелството на Георги Караславов, публикувано във в. „Народна армия“ (18.03.1962 г.) за реакцията на Елин Пелин, когато е бил помолен да се застъпи за осъдения на смърт Никола Вапцаров. Ето какво разказва той:

„Ние с др. Тодор Боров убедихме Елин Пелин не само да свидетелства в защита на подсъдимите поети, но специално за Вапцаров ние го убедихме и да говори лично с цар Борис, което само той тогава можеше да стори. Елин Пелин казал на Боров: „Ти ме натоварваш с такава тежка задача, защото знаеш, че няма да ти откажа“. Макар че Елин Пелин не познаваше Вапцаров и като човек, и като писател, тъй като Вапцаров тогава – това др. Радонов умишлено пропуща – не беше популярен писател, др. Боров го задължи да се застъпи именно за него. След няколко дни Елин Пелин съобщил на др. Боров за разговора си с цар Борис.

– За единия – казал цар Борис – може да има снизхождение, но за другите – той дори не споменал името на Вапцаров, макар че лично много добре го е познавал, – не може да се направи нищо, тъй като те се обвиняват в разкрити и доказани тежки престъпни конспирации.“

В ония страшни дни на свиреп терор в защита на двамата поети – Вапцаров и Исаев – се явяват Елин Пелин, Елисавета Багряна, ръководителите на писателския съюз Стилиян Чилингиров, Ангел Каралийчев, Георги Константинов и Боян Болгар, въпреки че застъпничеството им е за поети, нечленове на съюза, които „бяха направили от канцеларията на съюза на писателите явка за нелегални“.[5]

 

Участието на Елин Пелин в спасяването на българските евреи

В края на 1940 г., когато България е в процес на усилена подготовка за присъединяване към Тристранния пакт, Народното събрание приема Закон за защита на нацията. Законът е внесен от правителството на Богдан Филов с цел разрешаване на т.нар. „еврейски въпрос“ и целта му е да отвори вратата за държавно организирано преследване на българските евреи. Законопроектът е посрещнат с протестно писмо, под което се подписват изтъкнати интелектуалци и творци. Сред тях е Елин Пелин. Протестната декларация е подписана също от личности като Тодор Влайков, Григор Чешмеджиев, Стилиян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил СтояновКонстантин Константинов. Журналистът Ешуа Алмалех[6] разказва следното: „Моят баща беше много близък с Григор Чешмеджиев, политик и писател. Заедно с председателя на съюза на писателите Чилингиров, който беше близък с правителството, направиха декларация в защита на евреите и аз дори я написах на пишеща машина. Отидох при някои писатели. Отидох и при Елин Пелин – той беше много близък до двореца, приятел на царя. След като Елин Пелин прочете декларацията, каза: „Царят ще ми се сърди, но аз я разписвам.“

 

Любовта в живота на Елин Пелин

Елин Пелин е бил твърде сдържан по отношение на личния си живот и се е стремял да го държи далече от общественото внимание. По време на беседа пред писатели, изнесена на 3 май 1949 г., духовито се измъква от въпрос на слушател относно ролята на любовта в живота и творчеството си, като казва, че на младини не помни да е преживял и ден без любов, но само платонична. Разбира се, шушукания около неговия колкото дискретен, толкова и бурен според сплетниците любовен живот не са липсвали, до неговото име в този план са се споменавали имената на едни от най-бляскавите жени на тогавашна София, повечето от тях съпруги на известни поети и писатели. Носи се мълва за куфар, пълен с тайни любовни писма, намерен от съпругата на Елин Пелин след смъртта му. Несъмнено взирането във всичко това означава навлизане в хлъзгавия терен на клюката. Заслужава си обаче да се спомене един факт, който повече от всичко друго говори за чувствителността и разбирането на Елин Пелин към преживяванията на любовта: той може би единствен от близките и познатите на Димитър Бояджиев предусеща, че тайна любовна драма тласка младия поет към фатален край. Загрижено споделя с доверения си приятел Александър Божинов: „Митю Бояджиев някакъв любовен червей го гложде, не знам къде ще му излезе краят.“ А през 1921 г., десет години след смъртта на Димитър Бояджиев, който сам слага край на живота си, Елин Пелин публикува във в. „Развигор“ кратката статия „Едно сърце младо изгоряло“, където пише: „Той умря млад, недостигнал още тридесетата си година, поразен от мистерията на една фатална любов, за чиято власт, блясък и демоничност ни говорят последните негови стихове.“

Запазени са писма на Елин Пелин до студентката в Рисувалното училище Таня Будевска, за която се твърди, че е прототип на героинята от разказа „Ветрената мелница“. Когато се запознават, той е на 37 години, тя на 18. Следните няколко реда от едно от тези писма са достатъчни, за да се усети деликатността на чувствата, изразени в тях: „Аз забавих да Ви напиша това писмо, защото се боях да не би веднага след последната наша разходка да попадна в сантименталност и по този начин да обидя добрия и веселия дух на нашата дружба, която е толкова нова и свежа…“.

За съпругата си Стефана Щерева, с която имат две деца – Елка и Боян, писателят се жени на 43-годишна възраст. Ако се доверим на свидетелствата от онова време, тя твърде стоически е понесла късното увлечение на 58-годишния си съпруг към 21-годишната студентка от Лом Еленка Белчева. Но като е дума за личния живот на литературна фигура от ранга на Елин Пелин, редно е потомците да се съобразят с неговата воля, а тя е недвусмислено изразена в думите му: „Онзи, който уважава себе си, не трябва да доверява на публиката интимните си чувства.“

 

Последни години. Писателят и народната власт

Елин Пелин преживява последните пет години от живота си в условията на т. нар. „народна власт“, която се установява в България след 9 септември 1944 г. Въпреки принадлежността му към царското обкръжение, новите властимащи бързо преценяват, че могат да „осребрят“ неговата дарба и популярност. През 1945 г. той постъпва в редакцията на в. „Септемврийче“. Председателят на Президиума на VI-тото Велико народно събрание (1947–1949) Минчо Нейчев му връчва златен медал „За наука и изкуство“. След смъртта на Георги Димитров (2 юли 1949 г.) публикува в „Септемврийче“ словото „Велико име – велик пример“, както и „Няколко къси разговора с другаря Георги Димитров“ в „Литературен фронт“. Народната власт организира и тържествено честване на 70-годишнината на писателя. Тези и други факти говорят, че Елин Пелин е избрал да се приспособи към новата конюнктура, но едва ли някой друг освен самия него има право да съди за моралната цена на този избор и да го смесва с оценката за таланта му и за високото му място в българската литература.

Впрочем по всяка вероятност Елин Пелин е бил мишената на куршума, убил по погрешка хумориста Борис Руменов (Борю Зевзека). Трагедията се случва през ноември 1944 г. Стрелецът е партизанинът Станислав Вихров.

Писателят умира на 3 декември 1949 г.

 

           

            Хронологична справка за изданията на Елин-Пелиновите произведения

           

1904 и 1906 – том първи и том втори на „Избрани съчинения“ (разкази)

1905 – първо издание на „Пепел от цигарите ми“ (сборник стихове и гротески)

1906 – „От прозореца“ (съдържа две пиески – „Орден“ и „Кръст“ и превод

на „Гарванът“ на Едгар По)

1909 – „Нечиста сила“ (повест)

1911 – „Гераците“ (повест)

1917 – „Китка за юнака“ (разкази)

1917 – „Пижо и Пендо“

1922 – „Земя“ (повест)

1928 – „Черни рози“ (импресии, стихотворения в проза)

1936 – „Аз, ти, той. Мили родни картинки“

1936 – „Под манастирската лоза“

 

Произведения за деца:

1919 – „Гори Тилилейски“ (приказки за деца, наредени в стихове)

1919 – „Сладкодумна баба“ (нар. приказки)

1920 – „Правдата и кривдата“ (нар. приказки)

1924 – „Сватбата на Червенушко“ (весела история в стихове за деца)

1925 – „Цар Шишко“ (приказки в стихове)

1927 – „Песнички“ 

1931 – „Поточета бистри“ (стихове за деца)

1933 – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“

1934 – „Ян Бибиян на луната“

1940 – „Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета“

1944 – „Страшен вълк“ (приказки в стихове)

1949 – „Приказки и басни“ 

 

Периодични издания, на които Елин Пелин е бил основател, редактор или сътрудник:

Сп. „Селска разговорка“ (1902–1903); сп. „Летописи“ (1899–1905); в. „Българан“ (1904–1909);

сп. „Слънчоглед“ (1909); в. „Развигор“ (1921–1927, 1937).

Детски списания: „Веселушка“ (1908–1910); „Чавче“ (1913–1914), „Светулка“ (1904–1944, 1945–1947); в. „Пътека“ (1933–1936); в. „Септемврийче“ (от 1945).

 

Миряна Янакиева

 

<< към предишната част

 

 


[6] Ешуа Алмалех е роден на 11. III. 1924 г. в Стара Загора. Завършил е Френския колеж в Пловдив и Свободния университет, днешен УНСС, но не е работил като икономист. Има 42-годишен стаж като журналист. Започва работа във в. „Народ“ на социалдемократите, учредител е на всекидневника „Народна младеж“.