Животопис

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Тодоров Коларов, 02.11.1897, с. Драганово, Великотърновско/Горнооряховско[1] – 30.07.1951, гр. Москва). Български писател и преводач.

Асен Разцветников произлиза от непретенциозно интелигентско семейство. Баща му Петко Коларов е учител, а майка му Кръстина Петрова, дъщеря на цигулар, е била известна в селото като певица на народни песни. Тя умира, когато Асен е едва на 4 години. Втората му майка го отглежда като родно дете, тя също обича народните песни и приказки и му предава тази обич. Вероятно с тези два майчини образа, които така и не могат да запълнят докрай празнотата от осиротяването, е свързан и специфичният Разцветников романтичен усет към фолклорното, и особено – към фолклорната балада. Детството му преминава в труд и учение. Семейството се е препитавало главно от земеделското си стопанство и бъдещият писател в ранните си години е познал усилния селски труд.

Разцветников завършва основното си образование в Драганово, гимназиалното – във Велико Търново (през 1916 г.). От 1917 г. работи като телеграфист в Пощенската станция във Велико Търново, а след това – на гара Горна Оряховица. През 1920 г. записва Славянска филология в Софийския университет, но както много от студентите през онези години, минава през различни специалности и следва различни интереси, докато се ориентира към образованието, което ще завърши. Междувременно посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921–1922), учи известно време и във Франкфурт на Майн. През 1926 г. завършва право в Софийския университет. Работи като адвокат в Горна Оряховица и като учител в Механо-техническото училище в Габрово (1926–1929). Преподава български език в Трета мъжка гимназия в София (1930–1934). През 1934 г. е библиотекар в Главна дирекция на пощите. Следва период, в който се издържа само от литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

Личният му живот е белязан от общата склонност на личността му към болезнени преживявания и идеалистични визии. Бил е възприеман от близките и приятелите си като човек, страдащ от депресивни състояния и хипохондрия. В живота му има едно дълго и значимо женско присъствие – на учителката Райна Савова от София, дошла да се лекува и работи в родното му село. Връзката между двамата започва през 1917 г. и продължава 30-ина години, като има предимно духовни измерения и епистоларни проявления. Когато и двамата заминават (Разцветников за София, Франкфурт и Виена; Савова – за Париж, където учи в Сорбоната), те не престават да си пишат, но житейските им пътища реално се разделят. Тази връзка е забележителна за творческата съдба на Разцветников не само с вдъхновението, което му дава, но и с факта, че по свидетелството на Владимир Русалиев Райна Савова е авторът на творческия псевдоним на писателя. Той не харесвал рожденото си име Асен Коларов и подписвал стиховете си като Хенри Фей, Кент, Пчела и др. Когато все пак си измислил псевдонима Светлоструйников, Савова била тази, която го отхвърлила и предложила Разцветников. Връзката между двамата продължава до края на дните му, макар в последните си години Разцветников да преживява любовна история и с рускинята Антония Хан Ботева (родена в Петербург, тя се запознава чрез писма с българския агроном Христо Ботев Велковски и се омъжва за него). В България Антония Ботева работи като учителка в Габрово.

Обществената активност на Асен Разцветников е най-изявена през 20-те години на ХХ век. Тогава той демонстрира леви убеждения, но Септемврийските събития през 1923 г. и атентатът в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. дълбоко разтърсват душата му. С тези преживявания са свързани баладите „Каин“, „Удавници“, „Над родните степи“, стихосбирката „Жертвени клади“ и поемата „Двойник“. В пристъп на ужас от събитията и последиците от тях заминава за Париж при Райна Савова. Там обаче изпада в дълбока депресия и опитът му за бягство от кошмара се оказва безрезултатен.

Писателският му път започва рано. Асен Разцветников започва да пише стихове в ученическите години. Първата му публикация е в списание „Българан“ под псевдонима Анри. От 1917 г. сътрудничи в пролетарския печат със стихотворения, фейлетони, хумористични разкази и сценки (в „Работнически вестник”, „Червен смях”, „Младеж”, „Ново време”). Заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев е сътрудник на сп. „Нов път”. Заради първата си стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924), е причисляван към представителите на „септемврийската литература“ (чиито върхови имена от онова време са и Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Антон Страшимиров). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на П. К. Яворов „четворката от Нов път” (А. Разцветников, А. Каралийчев, Н. Фурнаджиев и Георги Цанев) бива нарочена от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Това събитие силно разколебава пристрастието на Разцветников към левите идеи. Оттогава датира разривът му с „Нов път“ и началото на сътрудничеството му във Владимир-Василевото списание „Златорог”. От 30-те години се отдава предимно на литературата за деца (книги с гатанки, стихотворения и приказки), както и на усилена преводаческа дейност – главно от немски език, но също и от френски и старогръцки. Сред неговите преводи е „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер, която, вписана във финала на „Девета симфония“ на Лудвиг ван Бетовен, по-късно става химн на Европейския съюз. В Разцветникови преводи в България се четат и „Херман и Доротея“ от Гьоте, откъси от „Илиада“, „Тартюф“ от Молиер, романи от Емилио Салгари, Габриел Фери, Стефан Цвайг и др.

В стремежа си да се издържа само от писателски труд Разцветников се оказва и автор на редица популярни шлагери: „Аз си имам две съседки“, „Недей тъгува за мойта изневяра“, „Сънувах те до мене“, „Дете на моите години“, „Тумбалалайка“ и др., които обаче представя като преводи. (Акад. Николай Кауфман проучва и издирва 1500 стари градски песни и доказва авторството на Разцветников на 33 от тях, но вероятно са много повече.) Автор е дори на реклами (за пудрата „Коти“ например). Сред малко известната му литературна дейност се откроява и написването на химн на София.

Смъртта му в Москва през 1951 г. остава забулена в неяснота. Известно е, че в края на живота си е страдал от „мания”, че го следи Държавна сигурност, и е искал да се лекува от неидентифицирана болест във Виена. Но го изпращат в Москва, където диагностицират левкемия. Оттам се завръща само урната с тленните му останки.

 

Елка Димитрова

 

[1] В различни източници областта, към която принадлежи селото, е изписана по различен начин. Идентифицират местоположението му понякога по Горна Оряховица, друг път по Велико Търново (областния център).