Пенчо Славейков в съвременната култура

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

I. Съвременни препратки към културния модел на кръга „Мисъл“, както и към творби на Пенчо Славейков.

1. В началото на 90-те години на XX век четирима от създателите на „Литературен вестник“ – Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов – възпроизвеждат прочутата снимка на четворката от кръга „Мисъл“. Смисълът на жеста може да бъде разбран, като се има предвид ключовата за поколението на Пенчо Славейков, д-р Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров идея за автономност на литературното творчество спрямо традицията и нормите, установени от предходниците. Така младите през 90-те символично обозначават своята позиция на изтласкване и пародиране на литературното минало.

 

                                       

 

 

2. През 1997 г. се появява антологията „На Острова на блажените – пет войни след това“. Неин съставител е професор Атанас Натев. В антология са включени десетима автори, представляващи българската литература от втората половина на ХХ век: Блага Димитрова, Радой Ралин, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Николай Кънчев, Виргиния Захариева, Мирела Иванова, Елин Рахнев, Георги Господинов и Бойко Ламбовски.

 

3. Заглавието на стихосбирката „На Острова на копрофилите“ (1998) от Златомир Златанов също играе със Славейковите значения на островното пространство.

 

4. „Нов сън за щастие“ (2015) на поета Ивайло Иванов е своеобразна реплика на Славейковата лирическа книга „Сън за щастие“.

 

II. Примери за имена на поети, посветили свои творби на Пенчо Славейков:

Димчо Дебелянов

Теодор Траянов

Вен Тин (Стефан Тинтеров)

Николай Кънчев

Биньо Иванов

 

III. Пенчо Славейков в българското музикалното творчество.

1. Песни по негови стихове:

  • По музика на Петър Бояджиев – „Гайдар“
  • По музика на Сава Ганчев – „Мойте пролетни надежди“; „На моминска сълза“; „Ни лъх не дъхва“; „И пак се върна есента“; „Криволи покрай гората необъхтана пътека“; „В път застигна ме юнак напети“; „Ти който бдиш от небесата“; „Усойно миловидно цвете“; „Морна лятна нощ“„Докле е младост“
  • По музика на Тодор Попов – „Ни лъх не дъхва над полени“
  • По музика на Георги Димитров – „Вият се облаци черни“; „Бяла приказка“
  • По музика на Петко Стайнов –  „Катунари“; „Сто двадесет души“; „Луд гидия“; „Коледари“
  • По музика на Панчо Владигеров – „Луд гидия“ (балада за глас и пиано)
  • По музика на Марин Големинов – „Луд гидия“ (акапелна хорова песен)
  • По музика на Цанко П. Цанков – „Вит се вие“
  • Прочутата песен „Стройна се Калина вие“ е по текста на Славейковата поема „Неразделни“. Авторът на мелодията е неизвестен.

2. Опера „Луд гидия“ от композитора Парашкев Хаджиев.

 

IV. Пенчо Славейков в изобразителното изкуство

(Посочените по-долу имена на художници са съвременници на поета)

  1. Александър Божинов – карикатури: „Пенчо Славейков като директор на народния театър“ (1908); „Пенчо Славейков със своя Пегас“ (1910);
  2. Никола Михайлов – портрети на Пенчо Славейков
  3. Никола Петров – портрет на Пенчо Славейков и илюстрации към „На Острова на блажените“
  4. Харалампи Тачев – илюстрации към „Сън за щастие“

 

V. Паметници на Пенчо Славейков

  1. В Борисовата градина, София – скулптор Андрей Николов.
  2. В Трявна – скулптор Илия Илиев
  3. В Брунате, Италия – скулптор Валентин Старчев
  4. На пл. „Славейков“, София, седящ паметник на баща и син Славейкови – скулптор Георги Чапкънов

 

IV. Награди на името на Славейков

  1. Национална Славейкова награда на името на Петко и Пенчо Славейкови, учредена през 2005 от Община Трявна.
  2. „Дъбът на Пенчо“ – награда за цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването ѝ. Създадена е през 2007 г. от проф. Светлозар Игов.

 

Миряна Янакиева