Любопитно

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

I. Той сам избира рождената си дата!

Необикновена е съдбата на Пенчо Славейков и това личи от самото начало на пътя му през този свят. Всъщност разказът за този път не би могъл да започне с обичайното „роден на еди-коя си дата“. Ето причината: при опожаряването на Стара Загора през 1876 г., причинило унищожението на ръкописите на баща му със събрани над 15 000 народни пословици, изгаря и неговото кръщелно свидетелство. Според бележка в стар бащин тефтер рождената му дата е 1 април 1868 г., но според майка му се е родил две години по-рано. Така че на него не му остава друго освен да си избере рождена дата. Спира се на 27 април 1866 г. и тази дата получава, ако не съдебно, то литературно „узаконяване“, като става рождена дата и на някои от най-важните литературни двойници на Славейков, като Иво Доля и Стамен Росита от „На Острова на блажените“. За същия любопитен факт от своя живот Славейков самонасмешливо намеква и в началото на биографичния очерк за Олаф ван Гелдерн, където се казва следното: „Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години.“

 

II. Първата му стихосбирка – „Момини сълзи“ (1888), е посветена на отхвърлилата чувствата му негова братовчедка Нина Маркова-Вълнарова. „Любовта, пише той в „Моят дневник“ (непубликуван), щастлива или нещастна, сладка или мъчителна да бъде тя, има влияние за развитието на таланта на поета.“ В случая с „Момини сълзи“ това влияние не ще да е било от най-положителните, като се има предвид с каква решителност по-късно поетът сам се отрича от тези незрели, подражателни според собствената му оценка стихотворения, написани под мощното влияние на Хайне. Обявява ги за „гаржески стихове“ и ритуално изгаря екземпляра с множеството нанесени от него поправки.

 

III. Второто издание на „Епически песни“, 1902 г., преднамерено излиза само в 13 екземпляра. Това е знаков и предизвикателен жест, който трябва да покаже презрението към лесната популярност, а също и самочувствието на автора, че творбата му е само за малцина избрани.

 

IV. Макар че стихосбирка със заглавие „Епически песни“ излиза и през 1896, и през 1902 г., Пенчо Славейков дава указание за първо издание на тази книга да се счита това от 1907 г.

 

V. Според първоначалния замисъл книгата „Сън за щастие“ е трябвало да излезе с илюстрации към всяко от стотината стихотворения в нея. Голяма част от тях, както и скица на автора, са били вече нарисувани от художника Харалампи Тачев, когато Пенчо Славейков се отказва от идеята за илюстрации и изданието излиза без тях.

 

VI. Пенчо Славейков е литературният кръстник на Яворов. Той измисля този псевдоним, с който Пейо Тотев Крачолов остава в историята на българската литература.[1]

 

VII. Малцина знаят, че популярният градски шлагер „Гърди си с рози накичи“ е по текст на Славейковия превод на стихотворението „Добър съвет“ на немската поетеса Текла Линген („Немски поети“).

 

VIII. В издадения през 1904 г. в Лондон сборник с български народни песни и пословици „Сянката на Балкана“ Пенчо Славейков включва и „Хаджи Димитър“ на Ботев, с довода, че тази творба отдавна се е превърнала в народна песен.

 

IX. Славейковият ръкопис на дълго подготвяния от него сборник с народни песни под заглавие „Книга на песните“ бива изгубен след смъртта му, но по-късно е открит отново.

 

X. Литературни „съревнования“ с Петко Тодоров: върху едни и същи мотиви от български народни песни двамата създават свои авторски произведения, в които се оглежда свойственото за стила и поетическото мислене на всеки от тях. Така мотивът за живот след смъртта от песента „Злата девойка“ е преобразен от Славейков в стихотворението „Псалом на поета“, а от Петко Тодоров в идилията „Молба“, а мотивът за любовта, която побеждава смъртта, вдъхновява Славейковата поема „Неразделни“ и Тодоровата идилия „Над черкова“.

 

XI. Псевдонимите на Пенчо Славейков:

  • Мимо Мартов
  • Райко Райков
  • П. Детелинов
  • Ферхад Меддахи
  • П. Айдонидис
  • Б. Иванов
  • Сл. П. Петков
  • Олаф ван Гелдерн

 

XII. През 2016 г., когато се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Славейков, събитието беше включено в културния календар на ЮНЕСКО.

 

Миряна Янакиева

 

 


[1] За друга версия за псевдонима на Яворов вж. статията „Любопитно за Пейо Яворов“ („II. Имена и потекло“) в този сайт. – Б. ред.