Михалаки Георгиев в съвременната култура

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Михалаки Георгиев е сред съоснователите на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа“ (25 май 1880 г.). Той е и един от инициаторите за основаване на Дружеството на българските журналисти и негов председател.

Възпитаник на Кралската чешка висша стопанска и стопанско-промишлена земска школа в Табор, която завършва през 1874 г., Михалаки Георгиев е автор на редица приносни научни изследвания, които основополагат съвременната ботаника: автор е на първия „Учебник по ботаника за средните учебни заведения“, издаден през 1882 г. в Белград. По случай 70-годишнината на това първо у нас ръководство по ботаника Борис Ахтаров публикува юбилейна статия със заглавие „Михалаки Георгиев като ботаник”, в която твърди, че „Михалаки Георгиев трябва да се смята за основоположник на нашата ботаническа номенклатура.” (Статията е поместена в сп. „Природа”, 1953, кн. II, с. 85–87.) Като учител в Софийската гимназия М. Георгиев написва научния си труд „Билките в народната ни медицина“, публикуван в сп. „Медицинска сбирка“, 1883, кн. V, където на всяка отделна билка е дадено съответното латинско научно наименование. За първи път името на Михалаки Георгиев се появява именно като автор на ботаническа статия – „За храната на растенията“ (Право, бр. 35–39, 1873).

Със своите лекции и доклади Михалаки Георгиев е сред основоположниците на съвременното лозарство и винарската промишленост у нас; приносен в тази насока е и обемният доклад, който пише до министъра на финансите в две части: „Състоянието на нашата винарска производителност и средствата, които би могли да спомогнат за напредъка и развитието на нашата експортна винарска търговия“ и „Състоянието на филоксерната зараза в Европа, борбата против нея и приспособлението на американската лоза за възобновяване и поддържане на лозарството“. Чрез създадения и редактиран от него вестник „Домакин“ Михалаки Георгиев „поучава селскостопанското население в работите по земеделие, градинарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост“. Той изпитва редица съвременни овощарски и животновъдни методи в модерното стопанство, което урежда в своята ферма в Горна баня.

Михалаки Георгиев поставя основите на Министерството на земеделието. Той е сред първите организатори на земеделски катедри у нас: по негова инициатива се създава едно от първите земеделски училища в страната, прокарват се закони, подпомагащи стопанското развитие. Уреждат се подвижни земеделски катедри и се изнасят пред населението сказки по въпросите на модерното земеделие.

Михалаки Георгиев е пръв организатор и директор на днешния Международен панаир в Пловдив, тогава учреден като I Българско земеделческо-промишлено изложение, открило се на 15 август 1892 г. На изложението са монтирани модерни водопроводни и електрически съоръжения.

Михалаки Георгиев е сред основоположниците на съвременната статистическа наука в България: през 1892 г. той печата статистическия сборник със заглавие „Статистическите сведения за земеделческата производителност на България в навечерието на I Бълг. земеделско-промишлено изложение“ (София, печатница „Ив. Даскалов и с-ие“, 1892, с. 1–68).

Михалаки Георгиев е и сред първите организатори на съвременното финансово дело: на 1 май 1878 г. е назначен от видинския губернатор Сергей Тухолка за управител на Видинската митница, впоследствие става ревизор в Митническия отдел при Министерството на финансите. Дългогодишен началник е на Земеделческо-търговското отделение при Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията.

Михалаки Георгиев е и организатор на първата държавна лотария в България.

Михалаки Георгиев е автор на либрето на опера, която се поставя и днес. Това е операта „Тахир беговица“, създадена по инициатива на композитора Димитър Георгиев на основата на едноименния разказ на М. Георгиев. През 1910 г. излиза от печат либрето на „драматическа опера в три действия“, текст М. Георгиев, музика Димитър Георгиев. Операта е представена за първи път на 30 март 1911 г. на сцената на Народния театър.

Михалаки Георгиев е автор на текста на песента „Страдна душо“, разработена съвместно с Петър Дънов, автор на музиката.

 

Днес Регионалната библиотека във Видин носи името на Михалаки Георгиев. Тя инициира изложби на италиански художници, клуб „Млад художник“, клуб „Забавление с чуждите букви“, клуб „Млад писател и поет“, ателие „Влез в изкуството“, разполага с богата чуждоезикова читалня, със специализиран отдел „Изкуство“. Инициира и множество състезания и конкурси за млади творци.

Името на Михалаки Георгиев носи Професионалната гимназия по туризъм, гр. Видин. В нея се провежда обучение по ресторантьорство, кетъринг, производство на кулинарни изделия и напитки и др.

Името на Михалаки Георгиев носи и Професионалната гимназия по облекло и хранене, гр. Видин. Обучават се ученици в специалностите „Технология на облеклото“, „Организатор в шевното производство“, „Оператор в шевното производство“, „Моделиране и конструиране на облеклото“, „Технология и мениджмънт на производството и обслужването в заведенията за хранене“, „Технология на производството и обслужването в общественото хранене“, „Оператор в производството на хляб, хлебни и сладкарски изделия“.

Името на Михалаки Георгиев носи и улица в Пловдив, в район „Южен“.

 

Александра Антонова