Любопитно

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

I. През 1868 г. Михалаки Георгиев, заедно със сестра си Цветана и семейството ѝ, заминава в Йерусалим, на „хаджилък“ – поклонение, което по него време е траело цели шест месеца.

II. В навечерието на Освободителната война Михалаки Георгиев, заедно със зет си Димитър Златарев и други родолюбиви българи, изготвя планове на града си (Видин) и околностите с означение на военни и стопански обекти и ги изпраща през Дунава на руското главно командване. Заподозрян и проследен от турските власти, едва успява да се спаси от бесило с бягство към Кулската граница (както споменава в разказа „Три срещи“, публикуван за първи път в сп. „Летописи“, г. I, бр. 3, 1899).

III. Михалаки Георгиев е избран в първото настоятелство на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа“ (25 май 1880 г.).

IV. Възпитаник на Кралската чешка висша стопанска и стопанско-промишлена земска школа в Табор, която завършва през 1874 г., Михалаки Георгиев е автор на редица приносни научни изследвания.

1. Автор е на първия „Учебник по ботаника за средните учебни заведения“, издаден през 1882 г. в Белград.

2. Като учител в Софийската гимназия той написва научния си труд „Билките в народната ни медицина“, публикуван в сп. „Медицинска сбирка“, 1883, кн. V. На всяка отделна билка е дадено съответното латинско научно наименование.

3. Важен в тази област е обемният му доклад от 1887 г. до министъра на финансите, който се състои от две части. Първата е озаглавена „Състоянието на нашата винарска производителност и средствата, които би могли да спомогнат за напредъка и развитието на нашата експортна винарска търговия“, а втората е със заглавие „Състоянието на филоксерната зараза в Европа, борбата против нея и приспособлението на американската лоза за възобновяване и поддържане на лозарството“.

4. През 1892 г. Михалаки Георгиев печата статистическия сборник със заглавие „Статистическите сведения за земеделческата производителност на България в навечерието на I Бълг. земеделско-промишлено изложение“ (София, печатница „Ив. Даскалов и с-ие“, 1892, с. 1–68), който е първият у нас труд от подобно естество.

5. В протоколите от първите заседания на новооснованото „Физико-медицинско общество“, в което са членували освен лекари, и други граждани, се съобщава за доклад, изнесен от М. Георгиев на 5 март 1880 г. на тема „Ембриологическите органи на рибите“.

V. Михалаки Георгиев създава и редактира вестник „Домакин – лист за земеделие, индустрия и търговия“ (1884–1885). Основна задача на вестника е „да поучава селскостопанското население в работите по земеделие, градинарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост“.

VI. По инициатива на М. Георгиев се създава едно от първите земеделски училища в страната, прокарват се закони, подпомагащи стопанското развитие. Уреждат се подвижни земеделски катедри и се изнасят пред населението сказки по въпросите на модерното земеделие.

VII. Михалаки Георгиев е началник на „Земеделческо-търговското отделение“ (1884), което първоначално се намира под ведомството на Министерството на общите сгради, а впоследствие – на Министерството на финансите. Огромната организаторска и просветна дейност, която М. Георгиев развива в продължение на 9 години, дава основание на един от неговите сътрудници – акад. Стоян Брънчев – да твърди, че „Михалаки Георгиев се счита основател на агрономския институт у нас“ и че има „най-голям дял и в основаването и развоя на нашите земеделчески училища“.

VIII. Михалаки Георгиев е назначен за директор на I-то Българско земеделческо-промишлено изложение (предшественик на днешния Пловдивски панаир), което се открива на 15 август 1892 г. Чрез специален водопровод е била докарана достатъчно вода за чешмите, водоскоците и за едно езеро с площ от 6000 кв. м., по което посетителите са се разхождали с малкото параходче „Ангел Кънчев“. Нарочно за изложението е била монтирана и осветителна електрическа инсталация. По молба на М. Георгиев до Народното събрание биват изпратени опитни стенографи, които записват над 300 народни песни (за тази „досетка“ М. Георгиев е поздравен от проф. Иван Шишманов, тогава главен инспектор при Министерството на народната просвета и главен редактор на „Сборник за народни умотворения“). Представени са и произведения на „домашното изкуство“ (шевици, костюми, престилки, килими, черги, китеници, губери, възглавници, пердета и др.) с висока етнографска стойност. Изложените ръчни домашни изделия съставляват основата на открития по-късно в София Етнографски музей. По време на изложението драматическата трупа „Сълза и смях“ построява голяма дървена театрална сграда, където представя много пиеси, а също така се провежда и земеделско-промишлен събор, председателстван от Иван Ев. Гешов. Изложението се закрива на 1 ноември 1892 г.

IX. Около Михалаки Георгиев се оформя негласно литературен кръг от писатели, книжовници и културни дейци: проф. Иван Шишманов, Спас Вацов, Христо Белчев, Атанас Илиев, д-р Кръстьо Кръстев, Велчо Велчев и др. След завръщането си от Одеса през 1889 г. Иван Вазов също влиза в това литературно общество и става негов център. Този любителски кръг, може да се каже, е първият оформил се литературен кръг в България след Освобождението, предхождащ литературния кръг „Мисъл“ с няколко години. Именно в него чрез М. Георгиев се запознават Иван Вазов и проф. Иван Шишманов (бивш ученик на М. Георгиев), както свидетелства един спомен на Шишманов от 1885 г.

Х. На 20.VIII.1899 г. Софийското градско общинско управление издава на писателя свидетелство за честност и благонадеждност, с което се разрешава на М. Георгиев да търси руди.

XI. През 1906 г. с остатъка от парите от продадената къща в София М. Георгиев купува място в Горна Баня и построява там обширен чифлик, в който организира модерно стопанство, влагайки своите богати познания по земеделие и животновъдство: засажда най-хубави и отбрани овощни дървета, създава зеленчукови градини, строи модерни курници и стопански сгради.

XII. На чардака на вилата в Горна баня през лятото на 1906 г. се решава основаването на независим вестник, насочен срещу личния режим на Фердинанд – ежедневника „Балканска трибуна“, който спечелва на М. Георгиев както широка популярност и подкрепа, така и много силни врагове. Повикан на разпит по едно от многобройните дела по печата, М. Георгиев отказва да внесе гаранция за неотклонение и възразява, че на политическите затворници мястото е в „Черната джамия“, където е и затворен за периода от 21 януари до 14 март 1907 г. В „Черната джамия“ написва разказа „Тахир беговица“, който по-късно помества в сп. „Българска сбирка“.

XIII. Композиторът Димитър Георгиев кани Михалаки Георгиев да преработи разказа си „Тахир беговица” в либрето на опера. През 1910 г. излиза от печат либрето за „драматическа опера в три действия”, текст – М. Георгиев, музика – Димитър Георгиев. Операта е представена за първи път на 30 март 1911 г. на сцената на Народния театър.

XIV. По спомени на внука на писателя, инж. Михаил Георгиев, като учител в Лом той гледал в дома си лисица, която изяла веднъж кокошките на хазяйката му, а в чифлика в Горна баня, наред с домашни животни, по двора се разхождали паун и санбернарско куче.

 

Александра Антонова