Иван Вазов в съвременната култура

Назад

Кликнете върху подчертаните участъци, за да видите избрани части от архивни единици, свързани с текста на статията, и посетете дигиталното ни хранилище, за да разгледате целия архив на писателя.

 

Творчеството на Иван Вазов без съмнение е най-съкровеният национален „учебник“ по родолюбие, затова всяко ново поколение го преоткрива по свой начин. Класическите произведения на Патриарха не просто биват преиздавани, поставяни отново и отново на театралните сцени, филмирани, но някои от техните интерпретации се превръщат в истински културни събития, радват се на огромен интерес, превръщат се в „хит“ и за съвременната публика. Емблематична е съдбата на Вазовите „Хъшове“ в Народния театър. Именно с тази драма през 1904 г. започват представленията в българския храм на Мелпомена, с нея бива чествана и 50-годишнината му през 1954 г. През юбилейния сезон 2004–2005 г. най-новата постановка на пиесата се превръща в небивал творчески успех благодарение адаптацията на режисьора Александър Морфов и блестящата актьорска игра на водещи имена от екипа на Народния театър. Неслучайно Валери Йорданов в ролята на Бръчков получи най-високото отличие за актьорско майсторство, наградата „Аскеер“. Така „Хъшове“ се оказа най-красноречивият пример за непомръкващата вече две столетия жизненост на Вазовата драматургия.

През 2009 г. по екраните излиза четирисерийният телевизионен филм „Хъшове“.

През 1983 г. се появи забележителната телевизионна новела „Една одисея в Делиормана“, режисирана от „куция бог“, наричан и „Българския Фелини“ – Васил Мирчев. Сценарият по не толкова известната, но твърде интересна (и неочаквана като послание за драматичните политически обрати, противостояния и партизански гонения през следосвобожденските времена) творба е на Иван Станев. Оператор е Пламен Мечконев. Впечатляваща е ролята на офицера Иванов в изпълнението на Стефан Данаилов, в силен актьорски диалог с тази на турчина Дели Осман (Васил Попилиев). Във филма на водещото по това време Студио „Екран“ участват и имена като Досьо Досев и Иван Джамбазов. Успеха си творбата дължи основно на непреходните качества на Вазовия текст и на режисьорската работа на Васил Мирчев, който ни е оставил 20 игрални и 120 документални филма, завоювали награди в цял свят.

Дълъг живот в българското кино бележи и романът „Под игото“. През 1952 г. е създаден едноименният филм на режисьора Дако Даковски по сценарий на писателите Павел Спасов и Георги Крънзов. Оператор е Бончо Карастоянов, музиката е на Филип Кутев. Паметни са ролите на Бойчо Огнянов в изпълнението на Мирослав Миндов и на Рада Госпожина на Лили Попиванова, и разбира се, на Колчо Слепеца в превъплъщението на великия Константин Кисимов. Произведението се превръща в класическо за българското филмово изкуство. Затова още по-знаков изглежда фактът, че години по-късно се появява нова интерпретация, която се съизмерва с паметния филм от 1952 г. Това е телевизионният сериал в 9 части от 1990 г. Сценарист и режисьор е Янко Янков, оператор – Цветан Чобански, а музиката е на композитора Георги Генков. Сериалът е изграден върху широка творческа „мозайка“ от Вазови произведения – романа „Под игото“, разказа „Хаджи Ахил“, повестта „Неотдавна“, романтичната героика от „Епопея на забравените“. Актьорският състав е отличен. В ролята на Бойчо Огнянов дебютира режисьорът Андрей Слабаков, хаджи Ахил е Георги Парцалев, хаджи Смион – Георги Калоянчев, чорбаджи Юрдан – Георги Черкелов, Юрданица – Виолета Бахчеванова, даскал Гатю – Димитър Буйнозов, Генко Гинкин – Филип Трифонов, даскал Фратю – Радко Дишлиев, Мунчо – Елефтери Елефтеров, Мичо Бейзадето – Никола Дадов, д-р Соколов – Илия Караиванов, чорбаджи Марко – Георги Георгиев-Гец, Кандов – Христо Симеонов, Колчо Слепеца – Кирил Варийски, дякон Викентий – Любомир Чаталов, Варлаам Копринарката – Найчо Петров, Михалаки Алафрангата – Васил Стойчев.

В телевизионната поредица „Голямото четене“ през 2009 г. бяха използвани части от сериала, създаден 20 години по-рано. Епизодите „Бурята“, „Бойчо Огнянов“ и „Зелената кесия“ с богатството на драматичната, романтичната и приключенската си визии допринесоха романът „Под игото“ да бъде класиран като най-четената и обичана българска книга, като безспорния национален фаворит.

Съвсем скоро в Националната опера бе поставен и Вазовият „Борислав“. Това е първата българска историческа опера и първата на маестро Георги Атанасов. Известно е, че през 1909 г. в Народния театър е поставена драмата „Борислав“, която впечатлява и широката публика, и маестро Атанасов. Иван Вазов обаче отказва да напише либрето по своята пиеса. С тази задача се заема Никола Т. Попов, който завършва работата си през 1910 г. Операта е поставена на родна сцена през март 1911 г. 100 години по-късно тя отново триумфира на „Сцена на вековете“, сред величествения „декор“ на историческия Царевец в старопрестолния Търновград. Премиерата е на 24–25.06.2015 г. В Националната опера „Борислав“ се възкачва на 1 и 8.11.2015 г. Режисьор е Пламен Карталов, диригент – Жорж Димитров.

Вазовите произведения живеят и в съвременното музикално изкуство, при това не само в класически песенни образци, но и в модерни рок интерпретации, като тези на групата „Епизод“ например.

Творческото дело на Патриарха на българската литература продължава да бъде популяризирано и със средствата на модерните технологии. Един от проектите, достойно защитаващи полагащото му се място, е „Слова български“ на актьора Янко Лозанов. Сайтът на проекта съдържа колекция от професионални художествени изпълнения на български класически текстове, записани в акустично студио и предоставени безвъзмездно за неограничена аудитория – в страната и чужбина, – както и за хора със специални потребности. До момента са направени записи на 99 произведения на класическата ни литература, сред които в пълен текст се откроява романът „Под игото“.

 

Примерите, макар и съвсем не изчерпателни с оглед на Вазовото присъствие в съвременната ни култура, са красноречиво доказателство, че творчеството му е съзвучно и на ХХІ век, че Патриархът остава наш съвременник.

 

Катя Зографова