• За творчеството на Пейо Яворов (I част)

    Заради ранната си поезия Яворов е отнасян към народничеството, а с някои полемични творби („На един песимист“, „Не е за него дума“, цикъла „Notata“) – и към гражданско-политическата лирика а ла Некрасов. Всъщност етикетът некрасовски, омаловажаващ Яворовата поезия като социално тенденциозна, е поставен от Иван Радославов едва през 20-те години на ХХ в., но в някакъв смисъл се оказва измамно ефективен в пълноценната си описателност спрямо т.нар. първи период в Яворовата поезия (от 1898 докъм 1904 г.). ...

    Виж повече...
  • За творчеството на Пейо Яворов (II част)

    Яворовите текстове, вдъхновени от Македония – „Хайдушки песни“ (1903), биографичният очерк „Гоце Делчев“ (1904) и символно-импресионистичният мемоар „Хайдушки копнения“ (1909) – също бележат очевидно развитие от фолклорната стилизираност (от особено значение е моделът на „Бекярски песни“, зададен от Цанко Церковски), през апологията на един харизматичен апостол с отчетливо долавящите се разказвачески прийоми на Л. Каравелов, Ив. Вазов и З. Стоянов, но и с доминация на актуалната политическа пропаганда, за да се достигне откровението в „Хайдушки копнения“ с явния стремеж по абстрахиране на лица и събития, по възсъздаване на една ситуация на отвъдност – отвъд живота и смъртта, с космическо-символни измерения. ...

    Виж повече...